Език на тялото на кучето: как да разбираме сигналите му

Какво представлява езикът на тялото на кучето?

Кучетата общуват с нас постоянно, дори когато не издават звук. Ако се научите да разпознавате езика на тялото на кучето, ще започнете по-лесно да забелязвате кога то е спокойно, заинтересовано, несигурно или се чувства неудобно.

Езикът на тялото включва начина, по който кучето стои, движи се, гледа, реагира на хора и животни и избира дали да се приближи или да запази дистанция.

Важно е да не тълкуваме един отделен жест като универсален знак. Едно и също движение може да има различно значение според ситуацията.

Затова най-добрият подход е да наблюдаваме кучето като цяло.

Защо контекстът е толкова важен?

Представете си куче, което е спокойно у дома. Някой позвънява на вратата и в стаята влиза непознат човек.

Поведението на кучето може да се промени почти веднага.

То може да се приближи с интерес, да остане на разстояние, да наблюдава човека или да предпочете да се отдалечи.

Само една реакция не е достатъчна, за да определим как се чувства кучето.

По-полезно е да си зададем няколко въпроса:

• Какво се случи непосредствено преди промяната?
• Има ли нещо ново или необичайно в средата?
• Има ли кучето възможност да се отдалечи?
• Как се променя поведението му след няколко секунди?

Контекстът често ни дава повече информация от самия жест.

Наблюдавайте цялото куче, а не само един сигнал

Една от най-честите грешки е да наблюдаваме само една част от тялото.

Например много хора гледат основно опашката и смятат, че от нея могат веднага да разберат настроението на кучето.

В действителност трябва да се наблюдава цялостното поведение.

Обърнете внимание дали движенията са свободни или сковани, дали кучето се приближава или се отдалечава, дали поведението му се променя внезапно и дали изглежда различно от обичайното.

Не търсете един „магически“ сигнал.

Търсете комбинацията от поведението на кучето и ситуацията около него.

Научете как изглежда вашето куче, когато е спокойно

Един от най-лесните начини да разбирате по-добре собственото си куче е първо да знаете как изглежда то, когато е напълно спокойно.

Наблюдавайте го в обикновени ситуации у дома.

Как се движи?

Къде предпочита да лежи?

Как реагира, когато се приближите?

Как изглежда поведението му по време на нормална разходка?

Това ви дава своеобразна отправна точка.

След това ще можете по-лесно да забележите кога нещо се е променило.

Понякога именно промяната в поведението е по-важна от конкретния жест.

Всяко куче комуникира по свой начин

Не всички кучета реагират еднакво.

Породата, възрастта, темпераментът, предишният опит и средата могат да повлияят на начина, по който едно куче се държи.

Някои кучета са по-общителни и бързо се приближават до непознати хора.

Други предпочитат първо да наблюдават от разстояние.

При едно куче определена промяна в поведението може да бъде много очевидна. При друго тя може да е почти незабележима.

Затова общите правила могат да бъдат полезна отправна точка, но най-важното е да опознаете собственото си куче.

Не бързайте да определяте поведението като „лошо“

Понякога стопаните описват кучето си като „инато“, „лошо“ или „непослушно“, без първо да потърсят причината за конкретната реакция.

По-полезният въпрос е:

„Какво се случи преди това поведение?“

Например кучето може да реагира различно на непозната среда, на прекалено близко приближаване, на шум или на среща с друго животно.

Когато наблюдаваме причината, а не само крайното поведение, често получаваме много по-ясна картина.

Защо дистанцията има значение?

Кучетата не винаги искат да се приближат до всеки човек или друго куче.

Понякога те предпочитат да наблюдават от разстояние.

Това не означава задължително, че има проблем.

Възможността кучето само да избере дали да се приближи може да му помогне да се чувства по-спокойно в нова ситуация.

Това е особено полезно при срещи с непознати хора, други животни и по време на социализацията на кучето.

Ако кучето ясно предпочита повече дистанция, не е необходимо веднага да го принуждаваме да се приближава.

Наблюдавайте промените в ежедневните ситуации

Можете да упражнявате наблюдението всеки ден.

Изберете няколко обичайни ситуации:

• преди разходка;
• при среща с друг човек;
• при среща с друго куче;
• когато някой позвъни на вратата;
• когато кучето си почива;
• когато попаднете на ново място.

Сравнете поведението му в тези ситуации.

След известно време вероятно ще започнете да забелязвате малки промени, които преди сте пропускали.

Това е един от най-добрите начини да започнете да разбирате по-добре сигналите на кучето.

Как по-доброто разбиране помага на стопанина?

Когато наблюдавате по-внимателно поведението на кучето, можете да реагирате по-подходящо в ежедневни ситуации.

Това е полезно при разходки, обучение, гости у дома, срещи с други животни и посещения на непознати места.

Освен това започвате по-лесно да разпознавате кога дадена ситуация е комфортна за кучето и кога е по-добре да му дадете повече време или пространство.

Целта не е да „четем мислите“ на кучето.

Целта е да наблюдаваме поведението му и да използваме ситуацията около него, за да направим по-информирана преценка.

Най-честата грешка при разчитането на кучешкото поведение

Най-честата грешка е да приемем, че всеки жест има едно-единствено значение.

Кучешката комуникация не работи като речник, в който един жест винаги означава една и съща емоция.

По-добре е да разглеждаме три неща едновременно:

кучето, ситуацията и промяната в поведението.

Тази комбинация ни дава много повече информация от наблюдението на един отделен сигнал.

Как да започнете да разбирате кучето си по-добре?

Започнете с наблюдение.

Не е необходимо да правите специални упражнения.

Наблюдавайте кучето си в спокойни ежедневни ситуации и след това сравнявайте поведението му, когато средата се промени.

С времето ще започнете да забелязвате индивидуални модели в неговото поведение.

Не се опитвайте да превеждате всеки жест поотделно.

Наблюдавайте цялото куче, ситуацията и промяната в поведението му.

Това е една от най-важните стъпки към по-доброто разбиране на езика на тялото на кучето.